За голяма част от света Ингрид Бергман беше филмова звезда. Носителката на „Оскар“ участва в емблематични филми като „Казабланка“, „Небезизвестните“, „Убийство в Ориент експрес“ и много други. Но за Изабела Роселини, Бергман е била просто „мама“.
Звезда сама по себе си, Роселини е известна с филми като „Смъртта ѝ прилича“, „Синьо кадифе“ и още много други. Тя също така е рекламно лице на козметиката Lancome и има епизодична роля в „Приятели“. Нейното шоу „Усмивката на Дарвин“ за пресечната точка на изкуството и науката ще започне турне из Америка през октомври. Роселини, която има магистърска степен по поведение и опазване на животните, казва, че шоуто е урок както за еволюцията, така и за актьорското майсторство – два предмета, които изучава усилено.
Тази година актрисата отбелязва 40 години от смъртта на Ингрид Бергман, гледайки назад с любов, уважение и разбиране. Майка ѝ си отива от този свят на 67 години, точно на рождения си ден на 29 август 1982 година.
„Ако можех да кажа нещо на мама, бих ѝ казала „Благодаря“. Мисля за нея всеки ден“, казва Роселини. Допълва, че връзката с майка ѝ винаги ще остане жива, въпреки преждевременната ѝ смърт. „С напредване на времето, започвам да разбирам мама все повече и възхищението ми към нея расте“. По думите ѝ, възхищението не описва само успехите на Бергман като актриса, но и като човешко същество. „Разбрах колко силно се е борила“, казва още Роселини.
Споменава какт през 1950 година таблоидите са нападнали майка ѝ, защото се е влюбила в Роберто Роселини докато все още е била омъжена за Петер Линдстрьом. Яростта достига до столицата на САЩ, като дори Сенатът застава срещу Ингрид. Тя обаче отстоява позицията си и декларира, че Роселини е мъжът, за когото иска да се омъжи. Казала, че дори ще има три деца от него и така и става.
Роселини, която сега е на 70 години, отбелязва, че майка ѝ починала, точно когато кариерата ѝ започвала. „Получих първата си корица на Vogue през 1982 година, когато мама почина. Тя никога не видя успеха ми като актриса. Не беше с мен, когато имах собствени деца или станах баба“, казва Изабела. Все пак, допълва, че усеща духа на Бергман всеки ден.
„Винаги съм обичала майка си. Никога не съм била критична към нея. Тя винаги е била много независима и силна“, казва Роселини. По думите ѝ, този характер у Бергман се изгражда от факта, че остава сираче на много ранна възраст. Майка ѝ умира, когато актрисата е на 2 години, а баща ѝ си отива 12 години по-късно. Започва да се грижи сама за себе си още от тийнейджърство, а скоро след това се мести в Холивуд, за да замести пенсиониращата се Грета Гарбо.
Роселини си спомня за момент, в който майка ѝ получава роля в римейка на шведския филм Intermezzo. Тогава продуцентът Дейвид Селзник казал, че трябва да променят визията на Бергман, но тя категорично отказала. „Имам голяма кариера в Швеция, заснела съм 11 филма, омъжена съм и имам дъщеря. Вече ме познават и няма да се променя“, казала актрисата.
„Това, което бих искала да ѝ кажа е, че разбирам колко трудно е било да работи през цялото време. И знам, че тя се чувстваше виновна, че е работила“, казва Роселини. Допълва, че сега осъзнава защо Бергман е пренебрегвала семейството в името на работата. По думите на актрисата, по този начин майка ѝ е осигурила независимост и е дала пример на децата си как да бъдат самостоятелни и да определят собствената си финансова автономност.
Изабела обаче не почита майка си само с думи. „Фермата на мама“ в Ню Йорк е с площ 28 акра и е проектирана да бъде като италиански площад, където да се построи театър и да има подпомагано от общността земеделие. Миналата година се добави и бутиков хан към имота.
„Стаите са много лични. Има една, посветена на баща ми, с неговите състезателни каски. Друга, посветена на бившия ми партньор Дейвид Линч. Трета е посветена на децата ми. И разбира се, има една, посветена на майка ми. Пълна е с нейната колекция от шапки“, разказва Роселини.