Вечната вражда в музиката – Принс срещу Майкъл Джексън

Наистина ли изпълнителят на Purple Rain отказва участие в We Are the World заради Краля на попа

► Известно е, че Принс отхвърлил предложението да се включи в записването на благотворителния сингъл We Are the World през 1985 година.

► 40 години по-късно феновете така и не получиха ясен отговор защо той решава да не присъства в студиото, като самият изпълнител отказва да посочи причина преди смъртта си през 2016 година.

► Въз основа на коментари от други, запознати със ситуацията, изглежда, че враждата между Принс и Майкъл Джексън може да е допринесла за решението.

Изминаха 40 години, откакто най-ярките музикални светила от 80-те се събраха в холивудско звукозаписно студио, за да направят We Are the World. Известни изпълнители като Майкъл Джексън, Рей Чарлз, Даяна Рос, Лайънъл Ричи, Били Джоел, Пол Саймън и Брус Спрингстийн отделиха времето и гласовете си за това, което ще се превърне в най-успешния благотворителен сингъл в историята, който е събрал над 80 милиона долара от излизането си на 7 март 1985 г.

Но на песента ѝ липсваше щрих лилаво, ако схващате накъде бием. Принс е едно от най-забележителните отсъствия от звездната сесия и от години феновете обсъждат точната причина за това.

Световният успех на Purple Rain гарантираше, че Принс е един от първите хора, които биха били включени в проекта. Неговият дългогодишен партньор, Сюзън Роджърс, си спомня, че е присъствала, когато е получила обаждането от продуцента на парчето, Куинси Джоунс. „Чух само разговора от страна на Принс – бях в контролната зала и чаках – но той го отказа“, казва тя в книгата на Алън Лайт Let’s Go Crazy: Prince and the Making of Purple Rain. „Беше дълъг разговор. Принс каза: „Мога ли да свиря на китара?“ И те казаха не.“ И така той отказал.

Липсата му била още по-изненадваща, като се има предвид, че той се появил с много от другите участници на Американските музикални награди, проведени на няколко преки от студиото часове преди записа на We Are the World. Датата на записа е 28 януари 1985 година – специално избрана, тъй като по това време множество музикални светила са в Лос Анджелис заради церемонията по награждаване. Освен че взима три трофея онази вечер, Принс представя и емблематична версия на Purple Rain – сега считана като едно от най-добрите изпълнения, правени някога на наградно шоу.

Всъщност представянето било толкова добро, че малцина повярвали на съобщенията, че Принс бил твърде болен, за да присъства на записа на We Are the World. Историята се приема по-скоро като слух, пуснат от неговия мениджър Боб Кавало в отчаян опит да се избегнат таблоидните заглавия, в които Принс е критикуван, че отказва участие в благотворителна дейност.

View this post on Instagram

A post shared by KG (@kgthacomedian)

По време на Американските музикални награди изпълнителят е притискан от всички страни да участва в записа, включително от своя собствен екип. Той обаче бил категоричен – ще се присъедини към групата, само ако свири на китара. Куинси Джоунс обаче казал, че няма нужда от подобни действия, което още повече ядосало изпълнителя.

Лайънъл Ричи, един от създателите на We Are the World, също отправя личен призив към Принс, преди началото на записа в A&M Studios. Но и неговият опит удря на камък.

Но организаторите на песента не се предавали толкова лесно. Шийла Е – музикална сътрудничка на Принс и по това време романтична партньорка – твърди, че е била поканена да се присъедини към супер групата. Според нея, това било част от схема за привличането на Принс към записа. По думите ѝ, екипът постоянно се интересувал дали ще може да доведе изпълнителя със себе си, докато тя се подготвяла да изпее своята част от песента.

Принс обаче така и не се появява. Текстът, който е предназначен за него, в крайна сметка е даден на Хюи Луис. Точните причини, поради които изпълнителят отказва да участва, са спорни, но мнозина предполагат, че произтичат от дългогодишното му съперничество с Майкъл Джексън – друг съавтор на песента.

В много отношения двамата си приличат повече, отколкото се различават. Родени с разлика от по-малко от три месеца в благочестиви религиозни семейства в индустриалния Среден запад, Принс и Джексън вероятно са имали за какво да си говорят, когато не са се укривали в своите приказни имения, съчинявайки своите уникални смеси от соул-фънк-диско алхимия. Принс се появява на сцената с For You през 1978 година, само 12 месеца преди Джексън да се наложи като солов изпълнител с Off the Wall. Битката за надмощие в класациите вече е факт, когато Майкъл изпреварва 1999 – бестселъра на Принс, с променящия индустрията Thriller през 1982 година.

View this post on Instagram

A post shared by The Jerk Team (@thejerkteam)

Няколко месеца по-късно се случва сблъсък на сцената по време на концерт на Джеймс Браун, проведен в театър Бевърли в Лос Анджелис през 1983 година. Кръстникът на соула по невнимание запали фитила, когато измъкна Джексън от публиката за импровизиран дует. Майкъл, който имитира движенията на Браун, откакто е дете в групата Jackson 5, бил подготвен за поканата от своя ментор и незабавно удивлява тълпата с физическата си и вокална гимнастика.

Треперещ от вълнение, Джексън прошепва нещо в ухото на Браун. Миг по-късно Джеймс вика Принс да се присъедини към тях на сцената, подтиквайки го да направи нещо грандиозно. Той в крайна сметка се появява на гърба на космат бодигард, известен като „Голямото пиле“.

Оттам нещата стават още по-странни.

Принс сваля ръкавиците си със зъби и ги хвърля в тълпата, преди да вземе китара от човек в групата на Браун. Точно когато изглежда готов да засвири, той започва да залита. Неговите сътрудници твърдят по-късно, че по невнимание му е била дадена китара, която е била поставена на слабата му лява ръка. След като успява да изпълни няколко прости ритмични ноти, той започва да импровизира – събличайки ризата си, издавайки диви крясъци на микрофона и обръщайки стойката му. Това продължава за кратък момент, но самият Принс изглежда разочарован и дори смутен. Нещата очевидно не вървят както той се надявал. В крайна сметка Принс прави запомнящо се излизане от сцената, като се опитва да се залюлее на огромен опорен стълб. За съжаление, стълбът е направен от папиемаше и се преобръща в тълпата заедно със самия изпълнител.

View this post on Instagram

A post shared by James Brown (@jamesbrown)

Мнозина от вътрешния кръг на Принс, включително самият той, вярвали, че Джексън умишлено го поканил на сцената, за да го унижи.

Куинси Джоунс твърди, че изпълнителят бил толкова ядосан, че се опитал да прегази колегата си на паркинга с лимузина още на същата вечер.

От своя страна, Джексън погледнал към инцидента с усмивка. Според вътрешни хора, той дори прожектирал въпросните кадри с падането на Принс от сцената в своя частен киносалон както за собствено забавление, така и в полза на гостите си. Това е и последният път, когато двамата изпълнители споделят една сцена.

Като се имат предвид обтегнатите отношения между тях по това време, има смисъл Принс да не иска да работи с Джаксън по We Are the World. Вокалният аранжор на песента, Том Балър, смята, че изпълнителят на Purple Rain се страхувал от повторно унижение, този път пред четири дузини членове на музикалния елит. „Това е чисто мое предположение. Майкъл не се страхуваше от него. Майкъл не се страхуваше от никого. Той обичаше всички“, казва Балър през 2024 година.

Кен Краген, холивудският мегаагент, отговорен за събирането на огромния списък с таланти за песента, не се съгласява и смята, че Принс не е дошъл, защото не е искал да работи с други хора. „Той винаги записваше сам, а не с компания. Отиваше в студиото, правеше собствена аранжировка и записваше всеки инструмент. Пееше, докато няма никой около него“, казва Краген.

We are

Запис на We Are the World. Снимка: Getty Images

Лайънъл Ричи се съгласява с агента, казвайки през 2021 година, че Принс щял да се съгласи да участва в песента, само ако е записвал в отделна стая.

Въпреки това, китаристът на група Revolution и протежето на Принс – Венди Мелвоин – предлага много по-просто и далеч по-малко драматично обяснение. Изпълнителят просто не харесал песента. Говорейки пред Light, тя казва, че истинската причина, поради която Принс не се появява в студиото, е „защото той се мислеше за голямата работа и искаше да изглежда готин, а и чувстваше, че песента е ужасна и не искаше да бъде около всички тези загубеняци“.

Светът може никога да не разбере истинската причина Принс да се оттегли от We Are the World. Той никога не е обяснявал решението си преди смъртта си през 2016 година.