Как мозъкът ни сигнализира, че имаме нужда от храна

Може да смятате, че гладът е свързан с къркоренето на празния ви стомах или че мислите за храна, защото сте на диета и се ограничавате, но експертите по храненето твърдят, че гладът се регулира от сложна система от сигнали, изпращани от мозъка към тялото.

Клетките в хипоталамуса (център на вегетативната нервна система) общуват с клетките в други части на мозъка, за да координират освобождаването и усвояването на химични вещества, които от своя страна, помагат за регулирането на това колко и какво ядете. Храната задейства мозъка да превърне желанието за ядене в акт. Мирисът на храната, нейният вид и споменът за нейния вкус, възбуждат отделянето на химикали в мозъка.

Съдържанието на продуктите - на аминокиселините в протеините, мастните киселини в мазнините и глюкозата във въглехидратите, регулират хормоните: като например, производството на инсулин, който пък задейства процеса на клетъчно ниво. Тогава клетките изпращат съобщение към мозъка, казвайки му, че имат нужда от „гориво“. 

Когато тялото се нуждае от храна, в него се освобождават невротрансмитери. Един от тях, наречен невропептид Y (NPY) изпраща съобщения до различни части на мозъка. Учените наскоро идентифицираха два химикала - грелин и лептин, които циркулират в кръвта и комуникират с NPY.

- Грелин и глюкоза. Според теорията, ниските нива на гликоген и ниските нива на кръвната захар, водят до скок в активността на грелин и NPY в хипоталамуса. Тогава NPY започва да стимулира желанието ни за сладки и нишестени храни. А когато грелин се повиши, същото става и с нашия апетит.

Докато спите, кръвната захар и гликогенът се използват от клетките и отново карат мозъка да освобождава NPY. Пропускането на закуската увеличава нивата на NPY и следобед човек е готов да си устрои въглехидратен гуляй. Това желание за въглехидрати не е резултат от липса на воля, а е вродена биологична нужда.

- Лептинът има значение: След като се нахраните, нивата на лептин се увеличат и потискат NPY, така че човек започва да се чувства напълно сит. Като мине известно време след като сте се нахранили, вашите кръвни нива на глюкозата отново започват да падат, както и тези на лептин, а грелинът започва да се покачва.

Хората, които ядат обилно на обяд, имат различни пикове на грелин, отколкото хората, чиято основна храна е вечер.

- Връзката на галанин с мазнините: Галанин се освобождава, когато мастните депа имат нужда от запълване. Вечер нивата на галанин се покачват. Това е начинът на природата да се уверите, че хората имат достатъчно калории, които да поддържат енергията на тялото цяла нощ.

- Холецистокинин (CCK): Когато ядете, храната влиза в стомаха ви и го запълва, а след това отива към стомашно-чревния тракт. След като храната се смели и клетките в организма се нахранят, започва да се освобождава един химикал, наречен холецистокинин. Той създава чувството за ситост.

Изследователите смятат, че определени болести като анорексия и булимия могат да повлияят на химикалите в тялото, които контролират апетита, включително на CCK. Изследователите мислят, че при булимиците, или механизмът на CCK не работи правилно, или химическите системи в организма са станали нечувствителни. Хората, които страдат от тази болест, поглъщат огромни количества храна толкова бързо, че мозъкът им не може да сигнализира, че организмът вече е удовлетворен.

Обратният ефект се появява при анорексията. Механизмът CCK става толкова свръхчувствителен, че тялото се чувстват напълно сито само след няколко хапки храна. Когато булимиците и анорексиците започнат да се хранят нормално, обикновено се нормализират системите на ССК.