Модната седмица в Милано завърши с апломб и с впечатление за весела навлеченост и гангстерска елегантност. В Милано духът обаче винаги е издържан, елегантен, сдържан и мачовски привлекателен. За разлика от Париж, където винаги цари весела анархия. Мъжката седмица в Града на любовта с тенденциите пролет/лято 2008 започна веднага след шоуто в Милано. И естествено предложи бунтарски дух и предложения на ръба на ексцентричността. Най-виновен за цялата лудост естествено бе Джон Галиано (John Galliano). Зловещо милият британец с най-крещящи модни решения от Вивиън Уестууд насам вкара елемент на еуфория и вълнение на дефилетата в Париж. Комбинации от войнишки панталони, джапанки, с голи гърди, шал и шапка. Нормално за Джон. Шоуто на Галиано в Париж може да се определи като най-провокативното виждано някога.
Манекени с неоново камуфлажни щампи, свободни или пухкави якета, милитъри дрехи и каишки, висящи по голите тела ,преобладаваха на дефилето. Почти голите модели бяха намазани с камуфлажна боя, а лицата закрити с мрежи и каски, изкуствените бради също не липсваха.
Неговата колекция може да се представи като теория за модерния милитаризъм и преобладаващ кибер пънк. Той беше избрал не какво да е, а църква за своето ревю като цялата тематика беше свързана с войната, с което искаше да подчертае агресията в хората.
Галиано не беше единственият, който изуми публиката. Кройките на Yohji Yamamoto във военен стил бяха щамповани със стилизирани орли, символизиращи свободата, докато Number (N)ine показа своите градски „хлапаци“, носещи огромни разпятия и броеници.
Непокорният Жан Пол Готие беше доста банален за сравнение. Той показа своите извънземни сексапилни модели със сребърно-метални якета и характерните за него поли. След безбройните коментари от страна на публиката Готие сподели, че е бил вдъхновен за своята колекция от скандалния френски изпълнител Филип Катрин.
Колекцията му беше наистина доста противоречива. Копринени панталони с военни ботуши, бански и сако със сребърни кантове, всички тези комбинации останаха неразбрани за публиката.
Все пак това е Париж. Градът на любовта и лудостта.