Псувнята – да освободим напрежението

Всеизвестен факт е, че всички ругаем и псуваме от време на време. Защото сме ядосани, за да освободим напрежението, или пък когато се радваме толкова много, че ни се ще да изпсуваме (в някои части в Северна Италия е напълно нормално, когато видиш близък приятел да го наречеш “копеле”, “педераст” и т. н.).

Въпреки, че в определени кръгове псуването все още се преследва, то става все по-масово и общоприето явление.

Ругатните могат да придадат естественост на общуването, но също така са белег на снобизъм, особено ако се използват в неподходящ момент.

Всъщност изглежда България стана първата държава, която забрани псуването на стадиони. Даже има и до 500 лева глоба и 15 дни арест.
Затова пък феновете започнаха да псуват на чужди езици и да използват евфемизми.

Защо псувнята е от такова значение?

Навикът да се псува се корени в първите години от живота, пише в своята \'Теория на учението" психологът Алберт Вандура. Децата научават псувните, докато слушат другите и най-вече родителите си. Пример: с татко на стадиона (не и след забраната, де). Използването им обаче се превръща в навик едва когато децата започнат да получават удоволствие от произнасянето им. Особено ако така привличат вниманието към себе си или пък ако възрастните се смеят, докато ги слушат.

Интересното е, че много култури най-често свързват псувнята с дефекацията. Вероятно у нас съществува психологически момент, който събужда у нас усещането за аналното, когато сме сърдити или нападаме някого.

На английски “shit”, през френското "merde", испанското "mierde", и “серем ти у уста” на сръбски – тази идея присъства навсякъде и всички тези изрази се употребяват масово.

Според психоаналитиците подобен вид изразяване е свързано с т.нар. Садистично-анална фаза при децата. Според патриарха на психоанализата Зигмунд Фройд сексуалността при децата се проявява в периода, когато те изпитат сетивни пориви при задържането на изпражненията и урината. Родителите принуждават децата да се контролират и в резултат на това освобождаването предизвиква у детето садистично удоволствие.

[break]

По-късно възрастните, конто не са преодолели тази травма, я заместват с вербална агресия: като псуват, те освобождават акумулираната енергия и извършват символична дефекация. Така думите, конто обозначават процеса на изхвърляне на изпражненията, могат да се тълкуват като форма на самоутвърждаване и доминация над околните.

Несъмнено е, че чрез псуването се освобождава негативна енергия

Често пъти псувнята има терапевтичен ефект - премахва напрежението. Не случайно тя се използва при лечението на сексуални смущения. Психолозите често изискват от пациентите си да забравят думи и понятия от сорта на "любене" или "фелацио" и да ги заместят с нецензурните им заместители.

Понякога дори психолозите препоръчват на хората, които имат сексуални проблеми да разменят с партньорите си неприлични думи, за да се стимулират сексуално.

Прекаленото псуване понякога се обяснява със заболяването "копролалия", което се характеризира с непредизвикано и неочаквано изричане на непристойни или вулгарни думи. Копролалията се среща обикновено при някои видове шизофрения и е характерна за т.нар. синдром на Жил Турет. Ако не разбирате за какво става въпрос гледайте “Дюс Бигалоу: Мъжкото жиголо”.

При българина псуването е начин на възприемане на нещата. Всички се изпадат във възторг, когато Христо Стоичков опише едно вълнуващо сексуално бъдеще на нечия майка. Даже една от участничките в риалити шоуто Big Brother реагира със сочна псувня, влизайки в къщата (“ибах\' мама\' му”) и напрежението спадна.

Може би като начин на възприемане на псуването само сърбите са ни конкуренция – то май най-вече за това сме братски народи.

Така или иначе псувните стават нещо нормално и не само в България. Английското “Fuck you” вече си е като “Добър ден” за англоговорящите страни. У нас думи като “копеле”, “кучка”, “парцал”, “краво” и т.н. са си станали направо умалителни.

Важното е да се стопи напрежението и да се изпревари агресията и неочакваното (лошо) развитие на нещата.