Масаж и самомасаж на гърба

Как да облекчим болката в гърба чрез масаж и самомасаж – как точно да знаем на кои части от гърба да въздействаме

Мускулите на гърба са плоски и масажистът не е в състояние да ги обхване и да ги отдели от подлежащата кост. Другата особеност на гърба е оттичането лимфата към лимфните жлези, които са разположени в две противоположни посоки. Именно особено подходящо е масажирането в две различни посоки отгоре надолу и отдолу нагоре.

Масажът се прилага на три места:

1.Широки мускули на гърба
2.Дълги мускули на гърба
3. Трапецовиден мускул


1. Широките мускули на гърба започват от средните прешленни израстъци на гръбнака. Посоката на мускулните влакна е от гръбнака навън и нагоре към раменната кост.

Широките гръбни мускули /ШГМ/ са като разтворени ветрила , чиито краища са обърнати към гръбначния стълб. Задната граница на подмишничната ямка се образува от краят на тези мускули. Масажиращата ръка се слага плътно върху мускула от двете страни на средния израстък на 5-ия поясен прешлен и по края на хълбочните кости и се отправя към точката на прикрепването на ШГМ в областта на мишницата. Палецът в началото върви нагоре вертикално от двете страни на линията на средните израстъци на прешлените до последния гръден прешлен. Другите пръсти се движат по посока на задната линия на мишницата. Стигайки до последния гръден прешлен масажистът обръща ръката си по хода на мускулните влакна на ШГМ и стига чак до подмишничната ямка.

В тази посока се прави поглаждането, изстискването, размачкването, поплескването, потупването, сеченето и даже полюляването , което не се отдава при всички мускули.

2. Дългите дълбоки мускули на гърба /дългите разгъвачи на гърба/ са разположени подобно на два валяка от двете страни на гръбначния стълб под слоя на широките гръбни мускули. Простират се тилната област до кръстната кост. По цялото си протежение те се прикрепват със своите сухожилия за прешлените и ребрата. Дълбоките гръбни мускули /ДГМ/ изправят гърба и затова нарушението на тяхната функция води до различни изкривявания на гръбначния стълб. Плътната фасция , която ги покрива освен слоят на ШГМ пречи на непосредственото въздействие на масажните похвати върху тях.

Масажирането на дългите мускули трябва да бъде енергично , но не грубо. Най-добрите начини , даващи най-добри резултати, се считат изстискването и финското размачкване- просто и с обременяване и разтриване с основата на дланта /спираловидно/. Всички тези начини се редуват с поглаждане. След тях се прави потупване и поплескване.

[break]

3. Влакната на трапицовидния мускул имат три посоки. Едната част започва от 6-ия до 12 –ия гръден прешлен и върви полегато и нагоре, радиално и като се извива като дъга , се прикрепва към оста на лопатката и към нейния раменен израстък.

Другата част на влакната започват от 6-ия до 1-ия гръден прешлен, постепенно се хоризонтират и отиват навън към раменния израстък. Третата част започва от космената линия на тила до първия гръден прешлен и има посока към раменния край на ключицата , като образува изпъкнала към линията на средните израстъци на прешлените дъга , оформяща тилно-раменната линия.

При масажа ръката се движи по тези три посоки – възходяща , хоризонтална и низходяща.

Вибрациите намират приложение при масажа на гърба и се правят от двете страни на гръбначния стълб в непосредствена близост до него на местата ,откъдето излизат клончетата на гръбначните нерви. Вибрацията се прави с помощта на възглавничката на палеца.

От двете страни на средните израстъци се упражнява натискане върху задните клончета на гръбначните нерви. Натискането се прави с помощта на възглавничките на палците на двете ръце от кръстната кост нагоре до тила. Палците натискат по този начин и върху междуребрените нерви в междуребрените пространства между всеки два съседни прешлена и две ребра.


Самомасажът на гърба е възможен само като самомасаж на трапицовидния мускул. Масиращият се стои или седи. В седеж има също така две пози.

Едната поза е в разкрачен седеж като единият крак е сгънат в коляното и повдигнат по-високо от другия , върху него е поставена сгънатата под прав ъгъл ръка , подпряна с лакът на коляното. Масиращата ръка се отвежда далеч зад шията. Твърде често тя се поддържа в лакътя от китката на едноименната на масираната страна ръка.

Втората поза изисква някаква опора , като маса или друг предмет. Масажиращият сяда до опората ,сгъва ръката в лакътя и я поставя на масата , навежда се максимално над нея и отвежда другата ръка зад шията в областта на трапицовидния мускул.

При стоеж масажиращият отвежда едната си ръка зад шията , а другата , като поддържа в лакътя , се опитва да я придвижи колкото може по-надалеч в областта на масирания мускул. Преди да се пристъпи към самомасаж на този мускул се прави грижливо разтриване ,поглаждане и активни движения в раменната става.

При самомасажа на трапецовидния мускул се прилагат поглаждане , изстискване и размачкване /главно финско/. Самомасажът на трапецовидния мускул е доста труден и не всякога дава необходимите резултати.

Д-р Ралица Стоева е дипломиран кинезитерапевт, завършила е Национална спортна академия “Васил Левски”. Д-р Стоева е участвала в обучителни семинари за здравни специалисти в РНЕС /Pacific Health Education Center/; в гр. Бейкърсфийлд, Калифорния, САЩ. Автор на редица публикации - Stoeva,R.- Implication of remedial gymnastics for patients with chronic obstructive lung disease,Pnevmol.i ftiziatr.4,1989,p.32-36, Стоева,Р. – Кинезитерапия и здраве , Хомо Футурус 2003 и др. От близо 10 години се занимава с рехабилитция на бебета и деца.