IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Ал Пачино откровено разказва за емблематичната си кариера, бащинството и трезвеността

13 октомври 2024 12 00

Актьорът пуска на пазара автобиографията си Sonny Boy

Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Много преди „Кръстникът“ да превърне темите за лоялност и предателство във филмово злато, Ал Пачино научава ценен урок за кодекса на мълчанието, когато е едва на 6 години.

В мемоарите си Sonny Boy, които се очаква да излязат на 15 октомври, актьорът си спомня как се е прибрал един ден в апартамента си в Южен Бронкс, където е живял с майка си, баба си и дядо си. Той разказва на дядо си, че е издал на госпожите съученик, който се е заяждал с него.

„Значи си доносник, така ли?“, попитал дядо му. Тогава малкият Ал се свлякъл на пода от срам. В книгата си пише, че никога повече през живота си не е издавал нечия тайна, нито пък е предавал когото и да било.

Ал Пачино

Снимка: Getty Images

Все пак в биографията си актьорът е доста откровен за всичко друго в живота си. Книгата проследява изкачването му по стълбицата на успеха от скромното детство до кино икона и носител на „Оскар“. В мемоарите има достатъчно драма, която да напълни цял холивудски сценарий – семейна трагедия, огромен успех и борба със зависимостта.

Относно написването на книгата, Пачино казва, че е почувствал правилния момент, когато навършил 85 години. „Когато достигнеш до този етап, започваш да осъзнаваш годините, да разбираш защо хората забавят темпото“, казва още актьорът.

Името на книгата е вдъхновено от детския прякор, който Ал получава от майка си Роуз. Тя се е вдъхновила от едноименната песен на Ал Джонсън и започва да нарича сина си по този начин. Актьорът разкрива в мемоарите си, че е написал всичко това, защото е искал да остави писмено доказателство за любовта към близките си хора, включително четирите си деца – 34-годишната Джули, 23-годишните близнаци Антон и Оливия и 16-месечната Роман. Всички те са от различни жени, както следва – Ян Тарант, Бевърли Д'Анджело и Нур Алфала.

Пачино смирено казва „Поне според мен съм имал доста богат живот“.

Ал Пачино

Снимка: Getty Images

В момента гласът му е леко по-дрезгав от този, който сме свикнали да чуваме от екрана. Причината – в края на 70-те си години, актьорът претърпява операция на сънната артерия и една от гласните му струни е повредена. И макар гласът му да не е същият, който познаваме от „Усещане за жена“, умът на Пачино остава остър като бръснач, докато си спомня за приятелите, детството, семейните истории и приказките от Холивуд.

Неговите ранни години – малко след като баща му, войник от Втората световна война и продавач на застраховки – Салваторе Пачино, и майка му, която работела във фабрика, се разделят – са определяни в книгата му като решаващи за останалата част от живота. 

Въпреки че Роуз се борила с психичното си състояние и се опитала да се самоубие, когато Пачино е малък, тя е била негов ревностен защитник, забранявайки му да излиза по улиците през нощта, докато неговите приятели се забърквали в неприятности. Макар забраните първоначално да се стрували ужасни за малкия Ал, именно те го напътстват по пътя към успеха. Той започва да посещава гимназия за сценични изкуства и става страстен читател.

След като напуска училище като тийнейджър, за да помага на Роуз, работейки странни работи, които не продължавали дълго, амбициозният актьор се превръща в неизменна част от театралната трупа на Ню Йорк, където усъвършенства занаята и се среща с други бъдещи звезди като Мартин Шийн. Двамата дори стават съквартиранти и работят заедно по почистването на тоалетните на театъра.

„Имаше свобода. Манхатън блестеше през 60-те години“, казва Пачино.

В професионален план следващото десетилетие е дори по-успешно за Ал. Той е далеч от статута на звезда, когато Франсис Форд Копола го вижда в пиеса и го избира за ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. 

Докато Копола е бил сигурен в избора си, шефовете на продуцентското студио не са били толкова въодушевени от неизвестния актьор. По думите на Пачино, те са искали големи имена като Уорън Бийти или Робърт Редфорд. Но думата на Копола натежала и така се ражда една от емблематичните роли в цял Холивуд.

С нарастването на известността, благодарение на филми като „Серпико“, расте и репутацията на Пачино като надут сноб, който пропуска наградни церемонии и пренебрегва пресконференции.

Но истината е съвсем друга. В действителност той се бори да се справи със суровата страна на славата и се обръща към наркотиците и алкохола. „Започнах да забравям неща в много ранна възраст – наричаха ги махмурлук, което ме притесни“, казва Пачино, който е трезвен от десетилетия.

„Посещавах срещи на анонимните зависими дълго време. Това е страхотно място, но не е за мен“, казва той, чийто ментор и приятел Чарли Лоутън е негов спонсор.

Пътят към трезвеността е само една от многото дълбоки теми, зачекнати в Sonny Boy. Самият актьор споделя пред списание People, че е искрено изненадан от нещата, които е написал в книгата си.

Той също така разказва за почти смъртоносната си среща със смъртта заради коронавируса в разгара на пандемията, преди ваксините да бъдат налични.

„Припаднах и когато отворих очи, в хола ми имаше шестима парамедици. Нямах пулс. Всички мислеха, че съм мъртъв“, казва Пачино.

Но за разлика от Тони Монтана в „Белязаният“, Ал, който наскоро се раздели с Нур Алфала, е жив. Това, което го крепи, е бащинството. „То ме промени за цял живот. Идеята, че насочвате вниманието си към други хора, които по случайност са вашите деца... това е любовта“, категоричен е актьорът.

Ал Пачино

Снимка: Getty Images

Желанието му да продължи да играе – филмът Modi, Three Days on the Wings of Madness, режисиран от добрия му приятел Джони Деп, наскоро бе представен на филмовия фестивал в Сан Себастиан – също е мотивация за живот. „Киното спаси живота ми. И мисля, че продължава да го прави“.

Sonny Boy излиза на пазара на 15 октомври. 

За още новини от света на звездите последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook

Автор - снимка
Автор на статията:
Дарена Найденова

КоментариКоментари