IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Невероятната история на коледната елха

21 декември 2024 20 30

Дали древните римляни или кралица Виктория са украсили първото дърво в света?

Снимка: IStock

Снимка: IStock

Няма Коледа без красиво украсено коледно дърво!

Крехки стъклени играчки, лъскави гирлянди, разноцветни лампички и голяма звезда, която грее от върха на елхата, а под нея едва се събират големите пакети с подаръци. Всички те са опаковани в хартия с празнични мотиви и с огромни панделки – нетърпеливи да настане 12 ч., за да зарадват децата у дома.

дете с

Снимка: iStock

Днес традицията повелява да украсим елхата през декември, точно преди Бъдни вечер.

Но знаете ли откъде всъщност идва елхата като символ на Коледа и какво символизира?

Елата като символ 

Като вечнозелено дърво, елата е била почитана в различни церемонии още от древните римляни, които са си подарявали стръкче вечнозелено растение като пожелание за късмет.

Традицията се заражда през 15-16 век в Северна Европа, като е свързана със символи, съществуващи още преди християнството. 

По-късно идеята за елата като символ на вечния живот е възприета от християните, които я превръщат в символ на самия Христос или на дървото на живота, споменато в Библията. 

Според някои теории, елата е избрана от християните заради триъгълната си форма, която символизира Светата Троица.

Коледната елха

Според легендата първото истинско коледно дърво, такова каквото го познаваме днес, е украсено в Германия през 1611 г. от херцогинята на Бриг, която вече е украсила замъка си за Коледа, когато осъзнава, че един ъгъл в една от стаите е напълно празен. Поради тази причина тя наредила една ела от градината на замъка да бъде пресадена в саксия и да бъде донесена в тази стая.

Други предания намират първата ела в Талин, Естония още през 1441 г., когато на площада на кметството е издигната голяма ела, около която неженени мъже и жени танцуват в търсене на сродната си душа.

Според други учени спорът за първата елха отличава два града – Рига, Латвия, и Бремен, Германия.
Едно е сигурно – обичаят да се поставят коледни елхи започва да се разпространява в Северна Европа през 16 век. Първите дървета не са били украсявани с топки, както днес, а с плодове, сладкиши и свещи.

От края на 19-ти век традицията се разпространява в целия християнски свят и достига до страни като Япония и Обединените арабски емирства, където преобладават други религии. Още тогава са широко разпространени топките от духано стъкло, а по-късно масови стават пластмасовите, които заменят първоначално използваните плодове и сладки.

Важен принос има и кралица Виктория от Обединеното кралство и нейния съпруг, принц Алберт от Саксония, които обичат да поставят коледни елхи в своите резиденции, като по този начин ги направиха по-популярни.

Днес традицията вечнозелено дърво да се украсява със светлини и играчки е разпространена по целия свят. Според статистиката приблизително 100 милиона истински дървета се отсичат всяка Коледа между Северна Америка и Европа. В Европа дръвчетата са около 55-60 милиона, а в Съединените щати, според Националната асоциация за коледни елхи, между 25 и 30 милиона.

В повечето случаи това са елхи в различните им разновидности, както и борове или други вечнозелени иглолистни дървета. Дърветата не се изсичат от горите, освен в единични случаи, а се отглеждат от специализирани фирми.

елха камина

Снимка: iStock

Кога се украсява елхата?

Днес традицията да се украсява коледното дърво варира в различните части на света. Някои хора започват още в края на октомври или началото на ноември, особено след Хелоуин, а други – след Деня на благодарността. На някои места е прието да се украсява на Бъдни вечер.

В крайна сметка кога ще украсите зависи единствено от вашето собствено усещане за духа на празника и уюта, който създавате всяка Коледа у дома.

Украсихте ли вече коледната си елха?

За коледно настроение последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook

Автор на статията:
Донка Найденова

КоментариКоментари