Ако сте си мислили, че животът през юношеството е труден, Netflix е тук, за да ви напомни с нов лимитиран сериал за ужасно убийство, че на днешните деца им е още по-трудно.
Четирите епизода на британския минисериал Adolescence, чиято премиера в Netflix се състоя миналия четвъртък, превзеха културния разговор с щурм – заемат челно място в класацията на стриймъра за сериали, с отчетени 24,3 милиона гледания през първите четири дни, и предизвикват нов интерес към звездния, донякъде неизвестен актьорски състав.
В Adolescence („Юношество“) участва Оуен Купър, който няма предишни актьорски изяви, в ролята на Джейми Милър – 13-годишно момче, което е арестувано по подозрение в убийство, след като един от съучениците му е намерен смъртоносно намушкан с нож. Родителите му се играят от Стивън Греъм, който е и изпълнителен продуцент, и Кристин Тремарко.
Това, което се развива, прилича повече на театрална пиеса, което е логично, тъй като един от изпълнителните продуценти, Джак Торн, е написал „Хари Потър и прокълнатото дете“ – пиесата, която се развива в същия свят като популярната филмова поредица.
Ако други проекти в сферата на престижните трилъри залагат на гледаемостта си на безумни обрати и моменти, които буквално или преносно правят „бум“, „Юношество“ изгражда напрежение в бялото пространство на своя разказ, предава CNN.
Един цял епизод е разговор между Джейми и детски психолог, който има за задача да отговори на това, което детективите и родителите му не са успели – защо? Резултатът е 52-минутен телевизионен епизод, който е равносилен на това да държиш 20-килограмова тухла над главата си в продължение на час – мускулите ти треперят, потиш се и си толкова изтощен до края.
Разгръщането на шоуто прилича на това на Baby Reindee, което също беше британско, трудно за гледане и сякаш се появи от нищото миналата година. По отношение на съдържанието обаче „Юношество“ е много по-различен подход към историята. Докато Baby Reindee беше портрет на травмата на един човек, „Юношество“ иска от зрителите да станат свидетели.
Когато Джейми е задържан за предполагаемото си престъпление, моментът се разиграва по-скоро като баскетболен мач, в който топката се предава от един човек на друг, докато ужасният момент се разиграва за всички участници в обикновени, но потресаващи подробности. Никой от играчите не преиграва, включително Джейми, който дори не се вижда в опустошителния последен епизод на сериала, посветен на семейството и родителите му.
Родителите, между другото, наистина вероятно ще намерят това трудно за гледане. Ако някои от нас са родени от родители от поколението „Това никога няма да се случи на детето ми“, „Юношество“ експлоатира тревогата на онези, които работят от мястото на „Това може да се случи на детето ми“.
Ужасът на „Юношество“ е в това, че разказва история за проблемите, които е лесно да се пренебрегнат, докато не узреят напълно.