Кой е Оскар – историята на най-престижната награда в Холивуд

По чий модел е направена статуетката и какво държи в ръцете си

Оскарите са едно от най-дългоочакваните събития в календара на Холивуд, като милиони киномани по цял свят чакат с нетърпение да видят дали техните любими актьори и режисьори ще бъдат похвалени за работата им през изминалата година.

Самото номиниране за награда „Оскар“ е голяма чест за всеки във филмовата индустрия, но само малцина ще завършат бляскавата вечер със златна статуетка в ръка.

На 2 март ще се проведат 97-ите награди „Оскар“, когато ще станат ясни победителите в 23-те категории. Долби Тиатър в Лос Анджелис ще посрещне най-добрите кинодейци за изминалата година, а домакин тази година ще бъде Конан О'Брайън. Той поема щафетата от Джими Кимъл, продължавайки серията от комедийни водещи. Режисьори, актьори, продуценти и други представители на филмовата индустрия ще имат възможност да занесат вкъщи най-престижната статуетка в Холивуд.

Но кой всъщност е Оскар?

Особено голям по значение, „Оскар“ е физически доста миниатюрен. Статуетката, отливана всеки януари в леярната за изобразително изкуство Polich Talix в Ню Йорк, е висока само 33 сантиметра и тежи едва 3 килограма.

Официално наречен „Оскар за заслуги“, неофициалният псевдоним на отличието, „Оскар“, е приет чак през 1939 година. Историите за произхода му варират, но една популярна версия гласи, че Маргарет Херик – библиотекарка и бъдещ изпълнителен директор на Академията за филмово изкуство – веднъж коментира как плешивата статуетка има удивителна прилика с нейния чичо Оскар. И така се ражда името на най-известната награда в киното.

Оскар награда;

Снимка: Getty Images

Вярно или не, това, което е сигурно, е, че статуетката не е моделирана по конкретен човек, а вместо това идва директно от въображението на Седрик Гибънс – главният артистичен директор на Metro-Goldwyn Mayer. Според Академията, в края на 20-те години на миналия век Гибънс е скицирал рицар, стискащ меч – символичен кръстоносец на индустрията – който стои с филмова ролка с пет спици, които представляват оригиналните клонове на Академията – актьори, режисьори, продуценти, сценаристи и техници. След това скулпторът от Лос Анджелис Джордж Стенли измисля няколко дизайна в глина и Гибънс избира любимата си версия. Останалото е история.

„Оскар“ е покрит с 24-каратово злато и изглежда още по-бляскав под светлината на прожекторите в Холивуд. Запознатите обаче знаят, че емблематичният трофей от Tinseltown, със своята солидна бронзова сърцевина, струва по-малко от 500 долара, но е по същество безценен.

През 1950 година Академията въвежда правило, което изисква носителите на наградата да подпишат споразумение, което забранява на тях или техни наследници да продават Оскара, преди първо да го предложат на организацията срещу символичния 1 долар.

Оскар Getty

Снимка: Getty Images

Златните статуетки, създадени преди правилото да бъде прието и по-късно обявени за продажба, са стрували астрономически суми. Семейството на Вивиан Лий продава нейния „Оскар“ за най-добра актриса за „Отнесени от вихъра“ през 1993 година за над 500 000 долара. А Стивън Спилбърг плаща близо 1,2 милиона долара за наградите за най-добра женска и мъжка роля на Бети Дейвис и Кларк Гейбъл – нейната за хита от 1938 година Jezebel, а неговата за It Happened One Night от 1934 година. Режисьорът дари и двете статуетки на Академията.

През годините крадците, които първоначално не са знаели за минималната стойност на „Оскар“, бързо осъзнават своята наивност. На 8 март 2000 година, седмица преди церемонията на Академията, 55 Оскара изчезват от товарен док в предградието Бел на Лос Анджелис. Единадесет дни по-късно чистачът Уили Фулгиър се натъква на 52 от негравираните статуетки (имената на победителите се добавят по-късно, за да се гарантира, че остават в тайна) зад контейнер за боклук на ресторант в Корейския квартал на Ел Ей. Като компенсация той получава награда от 50 000 долара и две места за наградите „Оскар“ същата година. Уили също така получава правото да се хвали, че временно е притежавал повече Оскари от която и да е друга филмова звезда.

През 2002 година Упи Голдбърг изпраща наградата си за най-добра поддържаща женска роля за филма „Дух“ от 1990 година в Чикаго за почистване. Кутията пристига на уреченото място, но наградата я няма. Малко по-късно охранител я намира в кофа за боклук на летище в Онтарио. Що се отнася до Голдбърг, тя се зарича, че „Оскар“ никога няма да напусне дома ѝ.

Оскар

Снимка: Getty Images

За да си спестят нервите и притесненията около безопасността на златната статуетка, множество победители я държат близо до себе си. Оливия Колман например споделя, че я слага в леглото между нея и съпруга ѝ, за да е сигурна, че ще я намери на следващата сутрин.

Кои ще са следващите носители на „Оскар“ ще разберем на 3 март, когато церемонията ще се излъчи от 3:00 часа българско време.